Човек на място

„Той/тя е Човек на Място “

Хм, какво означава този израз? Какво изразява? Разсъждавам на глас…..

Какъв е този Човек? На едно място ли си стои? Или е като дърво, което стои на едно място и е пуснало корени? Май се има предвид, че е Човек, на който може да се разчита. Може да му се има доверие. Умее да поема отговорност. Стожер е! Стои стъпил твърдо на земята, на място е. Жените използваме този израз за мъжкарите.  Да, той е „Мъж на Място“.

А има ли значение мястото? Мястото на което стоя? Кое е моето място? Здраво ли съм стъпила или се клатя като, че ли не ми е комфортно на това място. Чувала съм и съм се чувствала не на мястото си през годините. Отеснявало ми е, примерно. Знам, че го използваме метафорично за средата в която работим, общуваме, живеем. Който се чувства добре в компанията в която работи – личи му. Който се чувства добре в компанията от приятели – личи му. Който се чувства добре на мястото, което живее – личи му. Отдалеч. По поведението, усмивката при поздрава - #Здр., съседе!

Живяла съм в двата края на София. В комплексите й  - Люлин и Дружба, ама не само защото бях изтъкана от „комплекси“ си :). Израснала съм и живея по средата на София (горе-долу). Преди мнооого години, далеч във времето назад, сме били отглеждани от племето. Съседите по „палатка“. Днес не ни отглежда и възпитава целия квартал, разбира се. Но всеки ден срещаме и се оглеждаме в съседите си. Най-близо сме. И буквално и преносно. Те са моето Огледало. Приличаме си. После се оглеждам в сградите, улиците, магазина, в средата. Те ми показват коя съм. Тук съм формирала себе си, пораснала съм (не чак толкова на ръст). Осъзнавам как и средата ме е формирала. Формирала съм възгледите си, докато съм си играла навън. Хората, които са ме заобикаляли са ми показвали как се поздравява, как се живее, как се споделя. Някъде по средата на средата :) на София (в превод: мъдрост).

Дали мястото на което растем ни определя?  И доколко ние определяме средата?

“из дневникът на една #съседка“